Матрикант

Начало книги

Някога харесвах този град. Бях роден в него и именно тук срещнах първата си любов. Понастоящем единственото ми удоволствие, свързано с името му, бе да разглеждам стари снимки от времената на моето детство и дори преди тях. Можех да правя това с часове.

Сега, вследствие безконечната криза, имах чувството, че градът е бил изтрит от лицето на земята и на негово място бе изникнал негов двойник — но не съвсем. Той бе запуснат от жителите си, зле поддържан поради човешко нехайство и липса на финанси, и това го бе превърнало в град, грозен по външност, и както сам го определях — зъл по душа. Защо зъл по душа ли? Защото бе дошло време, в което той сякаш започна да отмъщава на гражданите. Заобикалящата ги негостоприемна и подтискаща среда неминуемо им оказваше въздействие и формираше в тях и техните деца негативно отношение към всичко. И което бе най-ужасното — децата се влияеха повече. Те не виждаха бъдеще. Улиците се изпълниха с бедни и безимотни. Движението на хора, търсещи препитание от провинцията към столицата, само усложни и без това трудното управление на градската управа.

Читать дальше →