Сраснати

Начало книги

Легнала на тънката снежна пелена, тя оглежда сивата земя, преливаща в сиво небе, и осъзнава, че се е върнала. На хоризонта стърчат остри нокти, но това са дънерите на три недоразвити дървета. Разположени са в една линия, сякаш защипали небето за земята.

Изведнъж ахва – закъснял изблик. Някой като че се опитва да открадне дъха ù и тя го всмуква в гърлото си.

Сяда. Все още е само на десет години. Обзема я чувството, че е изгубила много време, но не е така. Не е толкова много. Не са минали години. А само дни, може би седмици.

Загръща се с палтото си. То е доказателство. Докосва сребристите му копчета. На врата си има шал, увит два пъти. Кой я е облякъл? Кой е увил шала така? Поглежда обувките си – тъмносини с дебели връзки, нови – а после и ръцете си с ръкавици – всеки пръст е обвит в стегнато пашкулче.

Тъмночервена къдрица е полегнала на палтото ù, косата ù блести. Всеки кичур е плътен и съвършен, като че ли наскоро е била подстригана.

Читать дальше →