Изпепелени

Начало книги

Понякога всичко, което искам, е да полегна, уморен от живота, със замъглени, невиждащи очи, и да оцелея заедно с теб.

Знае какъв ще е краят. Може да го види почти толкова ясно, колкото и началото.

– Ще започна оттам – прошепва той към вятъра.

Усеща крилете си тежки. Перата се разрошват от някакво течение зад гърба му. Налага му се да прибере крилете си срещу вятъра, докато върви през стърнищата към стръмните скали. Иска му се да се върне назад и да се скрие, превръщайки се в малкото момче, което беше някога.

Никога на никого не беше казвал това.

Не беше спал по време на убийството на родителите си, но му се искаше да е било така.

След като мъжете бяха нахлули в къщата им, го бяха събудили звуците от боричкането и виковете на майка му – вероятно точно преди тя и баща му да бъдат застреляни. Бяха предупредили Брадуел, че някой може да нахлуе в дома им. Той скочи от леглото и се скри под него.

Видя върховете на нечии ботуши изпод кувертюрата на кревата. Те спряха за момент и тогава един от убийците – човекът, който се готвеше да убие и него – коленичи, повдигна кувертюрата и лицата им се озоваха едно срещу друго.

Читать дальше →