Чисти

Начало книги

Във въздуха се носеше тихо монотонно жужене в продължение на около седмица след Детонациите. Бяхме изгубили представа за времето. Небето беше затулено с тъмен похлупак от почернели облаци, а въздухът бе натежал от пепел и сажди. Така и не разбрахме дали беше самолет, или някакъв друг летателен апарат, тъй като небето беше цялото прихлупено. Но не е изключено да съм зърнал метален търбух, приглушен отблясък от корпус, който за миг се гмурва надолу, а после изчезва. Куполът също беше скрит от погледите ни. Сега облян в ярка светлина на хълма, тогава приличаше на мъждукащо сияние в далечината. Имах чувството, че се рее над земята, подобно на кръжащо в орбита светещо кълбо.

Жуженето говореше за някаква въздушна операция и затова се питахме дали няма да има още бомби. Но какъв беше смисълът? Всичко беше унищожено, заличено или пометено от огъня. Земята беше покрита с тъмни гьолове от черен дъжд. Някои пиха от тази вода и умряха. Белезите ни бяха пресни, а раните и деформациите - незараснали. Навред се влачеха и накуцваха оцелели - една мъртвешка процесия - с надеждата да открият пощадено от разрухата място. Но се отказахме. Станахме безучастни. Не потърсихме подслон. Може би някои се надяваха, че ще бъде оказана помощ на пострадалите. Може и аз да съм се надявал на същото.

Читать дальше →