Фурията на курсора

Начало книги

Тави сплете пръсти и се вгледа в дъската за лудус. Черни и бели квадрати лежаха в равни редове единадесет на единадесет, а оловните фигури, боядисани също в черно и бяло, стояха плътно върху тях. На втората дъска, пет на пет квадрата, закрепена на малко метално скеле точно над центъра на долната дъска, имаше само няколко фигури. Жертвите на войната стояха на масата до дъската.

Играта беше в разгара си и наближаваше моментът, когато трябваше да се направят размени и жертви, водещи към финала. Това и беше смисълът на лудус. Тъмните легиони на Тави бяха претърпели по-тежки загуби от тези на неговия съперник, но той държеше по-силни позиции. Стига да можеше да задържи тези позиции и при условие че опонентът му не заложи някакъв дяволски капан, който той, Тави, да не забележи, имаше голям шанс да спечели.

Той взе един от своите лордове и вдигна фигурата горе на дъската, представляваща небето над бойното поле, за да окаже допълнителен натиск върху обсадените позиции на водещите фигури на белия противник.

Читать дальше →