Фуриите на Калдерон

Начало книги

– Моля те, Тави – умоляваше момичето, застанало в сянката на постройката на кухнята, сгушена под здрачаващото се небе. – Малка услуга искам, само този път.

– Не знам – отвърна момчето. – Толкова работа имам.

Тя се приближи до него и той усети стройното ѝ тяло да се притиска в неговото, меко, ухаещо на цветя и така приятно. Тя допря устни до бузата му и го целуна бавно и продължително.

– Ще съм ти много благодарна – прошепна момичето в ухото му.

– Ами – каза момчето – не съм сигурен дали, мм.

Тя отново го целуна и прошепна:

– Моля!

Сърцето му затуптя и коленете му омекнаха.

– Добре. Ще го направя.

Амара седеше на полюшващия се гръб на стария гаргант и докато яздеше, прехвърляше наум плана си. Утринното слънце я обливаше с лъчите си, изтикваше студа от мразовития, мъглив въздух и сгряваше тъмната вълна на полата ѝ. Осите на каруцата скърцаха и стенеха под тежестта на товара зад гърба ѝ. Робският нашийник, който носеше, беше започнал да прежуля кожата ѝ и тя се зарече, че занапред ще го носи няколко дни преди мисия, за да свикне.

Читать дальше →