Фурията на Академа

Начало книги

Винаги има много хора, заслужаващи да им се благодари за оказаната помощ при такъв голям проект като роман, но този път искам да благодаря само на един човек, който винаги прави страшно много за мен, без никога да иска нещо в замяна.

Благодаря ти, Шанън. Толкова много неща си направила за мен, че не мога да си ги спомня всичките, камо ли да ги изредя в списък.

Не знам как ме понасяш, ангел мой, но се надявам да продължиш да го правиш.

Вятърът виеше над обраслите с редки дървета хълмове в земите на маратите, народ от множество племена. Той гонеше пред себе си твърдите груби снежинки, а Единственият се издигаше високо в небето, макар и лицето му да беше скрито от облаците.

Кайтай изпитваше студ за пръв път от пролетта насам. Тя се обърна и хвърли поглед назад, слагайки длан над очите си, за да ги предпази от суграшицата. Носеше само къса набедрена препаска и колан, на който бяха закачени ножът ѝ и ловната ѝ торба. Вятърът размяташе около лицето ѝ гъстата ѝ бяла коса, чийто оттенък се сливаше с цвета на шибащия сняг.

Читать дальше →