Вкусът на нещата

Начало книги

— Какво ще кажеш за Марти? — запита ме Вальо, като седнахме на чаша бира, малко след тениса и доста преди обяда. Погледнах го. Очите му светеха с онзи идиотизъм, характерен за първата фаза на влюбване у всеки мъж. Дожаля ми за него.

— Не ти трябва беля на главата!

— Така си и мислех. Че ще отговориш!

— Тогава защо ме питаш?

— Ей-тъй, да видя дали си все същият егоист!

— Все същият съм!

Замълчахме. Допих си набързо бирата и понечих да стана.

— Чакай! — помоли приятелят ми — Пий още една! Аз черпя!

— Виж ми шкембето! — нарочно си отпуснах корема и той леко увисна над гащетата, Вальо се усмихна накриво:

— Сядай, мръсно прасе! Кажи ми нещо за нея! Отпуснах се. Щеше да му пуши главата на глупака. Каквото и да му кажех, нямаше да има значение. Важно бе да говорим за нея. Така или иначе, щеше да изгори, можех да му спестя поне някоя и друга илюзия.

— Мартина не е за теб, братле!

— Но за теб беше, нали?! — обидено сви устни той.

Читать дальше →