Рибари

Начало книги

Стоим с Даката на брега на язовира и ловим риба. Поточно се опитваме да ловим, защото от сутринта до сега, нищо не сме хванали. А вече наближава обяд, октомврийското слънце просветва зад циментовите мутри на облаците, стопля ни за малко и пак ни оставя на силния западен вятър. По това време вятърът винаги е студен, вдига малки вълни по водата и прави невъзможен риболова с плувка. Ние сме хвърлили по три въдици „на дъно“ и чакаме някое от звънчетата да се обади. Аз съм заложил само на суха царевица, с надежда, че някой голям шаран ще се излъже, а приятелят ми е набол три вида стръв — червей, малка рибка и царевица. За по-сигурно, малко над куките има по едно парче кюспе, но и тая примамка не успява да съблазни рибата.

— Мамка й на глупавата риба! — мърмори Даката. Той си е такъв — на всяка втора дума споменава мамата на нещо, обаче го прави без злоба и всякакъв лош умисъл. Просто навик. — Ако беше послушал да отидем за гъби сутринта, до сега да бяхме набрали по два чувала сърнели!

Читать дальше →