Бягство

Начало книги

Един ден реших да се махна от този скучен, забит в калта на равнината град. Бяха ми омръзнали много неща, за да стоя повече в него. Дългите студени зими, сухите прашни лета, дребнавите мераци на хората и провинциалния дух във всичко, до което се докосвах, бяха само част от лепкавата тиня, в която затъвах неусетно от години. Имаше още много причини за да се разкарам от тук, но за беда се намираха и такива, които ме задържаха и правеха живота ми поносим. Това бяха старите ми родители и едно диво място в края на града, където често обичах да ходя. Точно на това място се намирах, когато взех важното си решение. Тук идвах обикновено като нямах работа, или като се чувствувах зле. Сядах на една ниска, изкривена ябълка и далеч от уличната суета слушах, тихия шепот на листата и тревите, от редките дървета и храсти наоколо. Нещо в мен се отпускаше, ставаше ми по-леко и макар да наближавах вече тридесетте, все още обичах да си мечтая за разни невъзможни неща. Кратките мигове самота ми помагаха да преглъщам ежедневните си проблеми и да се надявам, че все някой ден всичко ще се оправи. Нямах нищо конкретно предвид, просто вярвах в добрия си шанс и във времето, което ми предстоеше.

Читать дальше →