Отпор

Начало книги

Преди време си бях наумила — в случай че съм още жива, когато настъпи краят на света — да се покатеря на покрива и да надуя до дупка „It’s the End of the World as We Know It (And I Feel Fine)“1 на R.E.M, но в действителност животът невинаги е толкова забавен.

Ето че краят настъпваше, краят на света, какъвто го познавахме, а това не беше нито хубаво, нито забавно.

Отворих очи и дръпнах леко тънките бели завеси. Надникнах навън край верандата и разчистения двор и отправих поглед в гъстия лес, който опасваше бунгалото — Люк го бе скътал насред горите край Кьор Д’Алейн, град в Айдахо, чието име нито можех да произнеса, нито да напиша правилно.

Дворът пустееше. През дърветата не просветваше ярка бяла светлина. Навън нямаше никой. Грешка. Навън нямаше нищо. Нямаше птици, които да чуруликат, да прехвърчат от клон на клон между листата. Нито едно горско животинче не притичваше забързано насам-натам. Не се чуваше жуженето на насекомите. Всичко бе притихнало, бе неподвижно, безмълвно по страховит и същевременно фантастичен начин.

Читать дальше →