Оникс

Начало книги

Деймън Блек се настани на мястото си и едва-що бяха минали десет секунди, ме смушка в гърба с острата си писалка. Цели десет секунди. Извърнах се на стола и вдъхнах неповторимия аромат на треви и поля, който лъхаше от момчето. Деймън отдръпна ръката си и със синята капачка на химикалката потупа крайчеца на устните си — устни, които познавах много добре.

— Добро утро, Кити. — Наклони главата си и непокорната му черна коса захлупи челото му. — Да не забравиш за плановете ни довечера.

— Да, знам, горя от нетърпение — отвърнах сухо аз.

Деймън се приведе напред и черният пуловер се опъна по широките му рамене. Той повдигна единия край на чина си, приятелките ми Кариса и Лиса тихо ахнаха, и аз почувствах как върху нас се залепиха очите на всички момчета и момичета в класа. Единият крайчец на устните му се изви нагоре, сякаш тайничко се смееше. Мълчанието стана непоносимо.

— Какво?

— Трябва да се отървем от следата — тихо каза той така, че само аз да го чуя. И слава богу. Хич не ми се щеше да се впускам в разяснения пред останалите какво значи следа. О, ами виж сега, това е чуждоземно вещество, което полепва по хората, осветява ги като коледна елха и така се превръща в насочващ сигнал за зла извънземна раса. Искаш ли малко от него?

Читать дальше →