Любовник на смъртта

Начало книги

Отначало естествено не се е казвала така, а някак най-обикновено, както си е редно, Маланя, да речем, или Агрипина. И презиме. Как иначе без презиме? Шаро, дето тича из двора, е без презиме, а човек задължително има и фамилно име, затова е човек.

Но когато Сенка Скорик я видя за първи път, тя вече беше с прякора си. Никой не я наричаше другояче, никой не й помнеше името и презимето.

А я видя по следния начин.

С момчетата седяха на пейка пред дерюгинския дюкян. Пушеха и си бърборясваха.

По едно време спира кабриолет: гумени колела, спиците боядисани златни, гюрукът от жълта кожа. И от кабриолета слиза една девица, каквато Сенка никога не беше виждал дори на Кузнецкия мост, дори на Червения площад по време на църковен празник. Не, не девица, а по-точно девойка или дори дева. Черната й коса сплетена и увита на венец, на раменете й копринен пъстроцветен шал, роклята й също копринена, цветовете се преливат, но не беше до шала и роклята. Лицето й беше такова… дори не знаеш как да кажеш какво. Погледнеш ли го — прималява ти. И Сенка примря.

Читать дальше →