Черният град

Начало книги

- ...Одисеи е тръгнал от залива по горската пътечка към онова място, което му е посочила Атина. Но не е стигнал до там. Изчезнал е!

Нощният посетител прошепна последната дума с такъв ужас, че кранчетата на боядисаните му мустаци потрепериха. Върху пагона му с императорския вензел пламна отблясък от лампата.

Абсурд, помисли си Ераст Петрович. Химера. Седиш си в хотелската стая, четеш си „Вишнева градина", за пореден път се опитваш да проумееш защо авторът е определил тази непоносимо тъжна пиеса като комедия. Изведнъж нахълтва някакъв луд с генералски мундир и започва да бълва врели-некипели. За Одисей, за Атина, за някаква „манлихера" с оптически прицел. Всяка втора дума е: „Само вие можете да спасите честта на стария войник". В изцъклените му очи има сълзи. Сякаш е оживял герой от ранна пиеса на Чехов -от онова време, когато Антон Павлович е бил млад, здрав и е съчинявал водевили.

- Защо ми разказвате всичко това? За к-кого ме вземате всъщност? - попита Фандорин, като от раздразнение заекваше повече от обикновено.

Читать дальше →