Извънкласно четене

Начало книги

Тези пък с тяхната любов — помисли си Собкор, когато стъпи на ескалатора и загледа връхлитащия отгоре рекламен билборд. Там една ръка в старинна кожена ръкавица държеше за бодливото стъбло цъфнала роза, отдолу пишеше:

А още по-отдолу, с готически букви: „Презервативи «Тримата мускетари». Размери «Портос», «Атос», «Арамис»“.

Е, тъпи строфи, но от формална гледна точка пак си беше поезия. Не е ли странно, че от трите основни инстинкта — засищане, оцеляване и продължение на рода — поезията се е насочила точно към третия, най-маловажния. Има ли поне едно гениално стихотворение, което да възпява усещането за глад или страх? Няма. Докато всъщност празният стомах или паническият ужас са доста по-силни от любовната мъка. Любов, много важно. (Собкор ядно поклати глава.) Ето, сега няма никаква любов, от петстотин и седемнайсет дни тя е вече във Ваганковското1, и какво? Животът продължава. Даже по-добре от преди. Защото, ако беше жива, Великата тайна изобщо нямаше да се разкрие. Той щеше да си живее като пълен глупак, да си гледа „Поле на чудесата“, да си прекопава лехите на вилата… И накрая да умре като заблудена овца, без да е намерил Пътя.

Читать дальше →