Ф. М.

Начало книги

Той изобщо не искаше да го усмърти. Ни най-малко. Мислеше да му скочи отзад, когато Бухала се качва в колата (нашият, в смисъл Бухала, се тикаше в колата като малоумник, с тиквата напред и нагъзурен), и тогава нашият, в смисъл Рулото, му се нахвърля, дръпва му (на Бухала) папката и да го няма. А оня като се вкопчил, не пуска. И кво правим в такъв случай?

С една дума, мухлява работа, простотия.

Стоп. Кофти начало.

Втори дубъл.

Клапа.

На еди-кой си юли (Рулото напоследък малко замаяно се ориентираше в конкретните дати) беше изпълзял от «Савински переулок», където живееше под наем, направо труп. Потрошен от криза, син-посинял — мъртвец в закрит ковчег да беше, по-хубав щяха да са го докарали). Беше следобед, в смисъл не след обед, защото Рулото отдавна вече не обядваше, залък не можеше да преглътне, а в смисъл че слънцето вече беше превалило през средата на небето.

Та изпълзя значи и се потътри към Краснолужки мост, не му беше ясно накъде тъй се е засилил и защо. С една дума, беше като мотан. Често му се случваха такива абстиненции.

Читать дальше →