Кралска кръв

Начало книги

Изменникът, познат и като Китап рол Кешмет, стоеше под лекия дъжд, развалата в кръвта му го притискаше, зовеше го, но оставаше нечута. Страх и ужас давеха гърлото му.

Във всеки град и село в Кешет, Боржа или Пют храмът би бил централното средище на общността, обект на гордост и чест, ос, около която се върти всичко. В Камнипол обаче, град огромен и великолепен, храмът беше поредната сграда, вдъхваше страхопочитание с красотата и величието си, но оставаше незабележим сред другите подобни здания.

Градът беше сърцето на имперска Антеа, така както имперска Антеа беше сърцето на първокръвните в света, но истината бе, че Камнипол беше по-стар от империята, която управляваше. Всяка епоха беше оставяла следите си тук, всяко поколение беше градило върху отломките от предишното и сега земята под настланите с тъмни павета улици криеше руините на незапомнени времена. Камнипол беше град на черно и златно, на богатство и отчаяна бедност. Крепостните му стени се издигаха неуязвими, просторни имения, високи кули и величествени храмове се кипреха небрежно в богаташките квартали, сякаш тук великолепието е нещо тривиално, обичайно, ежедневно. Ако беше рицар, Камнипол щеше да носи броня с черен емайл и плащ от фина вълна. Ако беше жена, щеше да е толкова красива, че да я зяпаш с копнеж, и толкова недостъпна, че да си глътнеш езика. Но не беше нито рицар, нито жена, беше град, беше Камнипол.

Читать дальше →