Пътят на дракона

Начало книги

Изменникът се сгуши в сянката на скалата и се помоли — без да насочва молитвата си конкретно към някого, — помоли се нещата, които яздеха мулета в прохода далеч под него, да не погледнат нагоре. Ръцете го боляха, мускулите на краката и гърба му бяха изтръпнали от изтощение. Студеният вятър с дъх на прахоляк развяваше тънката материя на церемониалното му расо. Изменникът събра кураж и хвърли поглед към пътеката долу.

Петте мулета бяха спрели, но жреците не бяха слезли от седлата си. Техните раса бяха по-тежки, по-топли. Древните мечове, които носеха на гърбовете си, улавяха светлината на утрото и лъщяха в отровнозелено. Мечове драконова направа. Смърт за всеки, чиято кожа порежеха. След време отровата убиваше дори хората, които ги въртяха. Още една причина, помисли си изменникът, бившите му братя да го убият по най-бързия начин и да се върнат у дома. Никой не искаше да носи тези мечове по-дълго от необходимото: посягаха към тях само в краен случай или в пристъп на убийствен гняв.

Читать дальше →