Забулената и гизелата

Начало книги

Събудих се в тъмна стая, докато се любех с момиче, без изобщо да помня как съм се озовал в леглото с нея. Животът понякога е доста странен. От време на време — и странно приятен. Нямах желание да нарушавам тази идилия и продължих да правя онова, което се полага, точно както и тя, докато не стигнахме до онази точка на внезапно отдаване и приемане, миг на равновесие и покой.

Махнах с лявата си ръка и над главите ни се появи и засия малко пламъче. Момичето имаше дълга черна коса и зелени очи, скулите й бяха изтеглени, а веждите — широки. Когато светнах, тя се засмя, оголвайки вампирски зъби. Устата й не беше обагрена в кръв и ми се стори нелюбезно да опипам гърлото си в търсене на следи от ухапване.

— Много време измина, Мерлин — каза приятелката ми меко.

— Мадам, вие имате преимущество пред мен — отвърнах аз.

— Надали — тя се засмя отново и се притисна към мен по такъв начин, че отвлече вниманието ми изцяло и ме накара да подема отново цялата събитийна верига.

Читать дальше →