Син кон, танцуващи планини

Начало книги

В Горящите извори завих надясно и се понесох през платото Артайн. Заклах водача на Кертите от Шерн, тъй като глутницата й ме тормозеше от бойниците по високите кули сред каньоните в тези земи. Останалите се отказаха от лова и ние преминахме под зелен дъжд, леещ се от оловносиво небе. Оттам потеглихме надолу към равнините — там, където пясъчните дяволи вилнеят и пеят за тъжните каменни вечности, каквито са били някога.

Най-сетне ветровете утихнаха и Шаск, моят смъртоносен кон, синият жребец от Хаоса, спря пред разстлалите се отпреде ни алени пясъци.

— Какво има? — попитах го.

— За да стигнем до Танцуващите планини, трябва да пресечем пясъчния проток — отвърна Шаск.

— И колко време ще ни отнеме?

— Почти пелия остатък от деня — предположи той. — Това е най-тясната ивица пясък. За правото да преминем именно тук вече частично сме се разплатили частично. Останалото ни очаква в самите планини, защото ще се наложи да пресечем там, където са най-активни.

Читать дальше →