Една нощ през самотния октомври

Начало книги

Аз съм куче пазач. Името ми е Смрък. Сега живея с господаря си край Лондон. Много обичам Сохо през нощта, с ароматните му мъгли и тъмни улици. Тогава е тихо и ние си правим дълги разходки. Джак е прокълнат от много отдавна и трябва да върши повечето от работата си нощем, за да не позволи да се случат по-лошите неща. Докато той се занимава с това, аз наблюдавам. Ако някой дойде — вия.

Ние сме пазачи на няколко проклятия и работата ни е много важна. Трябва да наблюдавам Нещото в Кръга, Нещото в Гардероба и Нещото в Корабния куфар — да не говорим за Нещата в Огледалото. Когато се опитат да излязат, вдигам особено сериозна олелия. Боят се от мен. Не знам какво бих направил, ако се опитат да излязат едновременно. Както и да е, това е добро упражнение и аз ръмжа доста.

Понякога донасям на Джак разни работи — жезъла му, големия нож със старинните надписи по острието. Винаги се досещам кога има нужда от тях, защото работата ми е да наблюдавам и да знам. Повече ми харесва да съм куче пазач, отколкото, каквото бях, преди да ме повика и да ми повери тази работа.

Читать дальше →