Сватбата на Василена

Начало книги

— Е, Аго, харесваш ли ми годеника?

Василена почака, но разбра, че Аго не иска да и отговори, и се обърна пак тъй, както беше си стояла, като по-близко се притисна до Галунка, до сестра си. До тях беше и Васил с чича Митуша и с Петра овчаря. Всички гледаха подир двама конника, които препускаха отпред по поляната и се отдалечаваха от чифлика. Един от тях беше годеникът на Василена, а другият — негов другар. Скоро те превалиха отвъд баиря и се закриха.

Тогаз Василена се обърна пак. Усмихната, радостна, със светнали черни очи, тя потърси Аго и пак го попита:

Защо не кажеш бре? Хареса ли ми годеника? Наместо Аго, обади се Петър:

— Какво ще го харесва Аго, няма да го купува я!…

Аго се засмя. Гърлесто, като се мръщеше и проточваше устните си, той повтори думите на Петра:

— Какво ще го аресвам… няма да го купувам я!…

От чардака Василена му извика:

— Няма да те викам на сватбата си, хубаво да знаеш!

Аго се развесели още повече. Той повтори и по-трети думите на Петра и като говореше, тъй се напъваше, тъй беше смешно важен, че, както ставаше винаги, всички взеха да се смеят. Аго помисли, че се смеят не на него, а защото е казал нещо умно и на място, и затуй още по-силно захълца от смях.

Читать дальше →