Ехо

Начало книги

Ние сме твърде далече от тия полета, дето безбройни въоръжени маси с неудържимата и страховита сила на урагани се сблъскват една с друга. И може би, защото още няма опасност за нас, ние всеки ден говорим за войната с едно безгрижно и наивно лекомислие. Не искаме и не можем да вникнем в сложната и необятна загадка на това събитие, мисълта слабее и се помрачава, щом се опита да обгърне всичкия му ужас. А това е най-жестоката, най-колосалната борба, която още в първите си дни хвърли във всяка душа болката и гнета на страшен кошмар. И в тия вечери на кротка и нежна печал, когато на запад угасне и сетният слънчев лъч, на тъмното северно небе като че ли широко се разстила сянката на тревога и смут, и първите хладни пориви на есенния вятър сякаш идат от размаханите крила на смъртта…

Всеки ден идат до нас най-разнообразни новини. Те се чакат, поглъщат се и предизвикват радост у едни, огорчение и злоба — у други. Но струва ми се, между тях има много, които са чужди на всяка партийност и политика, които ясно и открито говорят за радости и скърби, неизменни и вечни. Те намират отзвук във всяка душа, защото са общочовешки.

Читать дальше →