Съдби, по-лоши от смъртта

Начало книги

Снимката на съседната страница е направена от Джил Кременц (моята съпруга) и ме показва в компанията на великия немски писател Хайнрих Бьол, който подобно на Норман Мейлър, Джеймс Джоунс, Гор Видал и мен самия, е бил редник от пехотата. На нея сме в един туристически автобус, с който обикаляме забележителностите на Стокхолм, озовали се там на Конгреса на международната писателска организация ПЕН, проведен през 1973 година. (В тази организация членуват писатели, поети, драматурзи, журналисти и пр.) Аз разказах на Бьол за един свой приятел немец (дърводелец в Кейп Код), който по време на Втората световна война си прострелял крака, за да не бъде изпратен на Източния фронт. Но го сторил така несръчно, че раната му зараснала още преди да стигне до болницата. Бил заплашен от военен съд и разстрел, но докато това стане, настъпващата Червена армия превзела болницата и го отвела като пленник. Бьол обясни, че правилният начин да се самонараниш, е да стреляш през самун хляб. По този начин се избягват обгарянията от барута. Обективът ни е запечатал в момента, в който се смеем на обяснението му. (По онова време Виетнамската война беше в разгара си и много пехотинци вероятно са обмисляли възможността за самонараняване.)

Читать дальше →