Анатомия на един скандал

Начало книги

Перуката ми се сплеска на бюрото там, където я метнах. Като изхвърлена на плажа медуза. Извън съда се отнасям доста пренебрежително към тази съществена част от гардероба си, демонстрирам обратното на онова, което би трябвало да предизвиква: уважение. Ръчно изработена от конски косми, на стойност почти шестстотин паунда, много ми се иска да остарее; да се зареди с онзи разум, който понякога се страхувам, че не притежавам. Иска ми се лентата да пожълтее с годините от потта, стегнатите кремави къдрици да се отпуснат или да посивеят от прах. От вече деветнайсет години съм правоспособен адвокат, а перуката е все още като на съвестно ново момиче — не на адвокат защитник в съда, който я е наследил най-вероятно от баща си. Ето такава перука искам: докосната от патината на традицията, правата и възрастта.

Изритвам обувките си: черни лачени, само за съда, със златен кант отпред, обувки, достойни за принц регента в началото на деветнайсети век; за пристава в Камарата на лордовете; или за жена съдебен защитник, която се наслаждава на историята, на нескончаемото дърдорене, на всичко нелепо. Скъпите обувки са нещо важно. Когато разговаряме с колеги адвокати или с клиенти, със съдебни служители и представители на полицията, на всички ни се случва от време на време да сведем очи, за да не се сторим прекалено агресивни на събеседниците си. Всеки, който погледне обувките ми, вижда жена, която разбира капризите на човешката психология, която се приема насериозно. Пред тях стои жена, която се облича така, сякаш е убедена, че ще победи.

Читать дальше →