Задиг (или съдбата Ориенталска история)

Начало книги

По времето на цар Моабдар живееше във Вавилон един младеж, наречен Задиг, с нрав добър по рождение и укрепнал чрез възпитание. Макар че беше богат и млад, той знаеше да възпира страстите си, не се представяше за това, което не беше, не желаеше винаги да бъде прав и умееше да бъде снизходителен към слабостите на хората. Учудваха се, когато виждаха, че макар и много духовит, той никога не оскърбяваше хората с подигравки при онези мъгляви, несвързани и шумни брътвежи, при онези дръзки злословия и невежи съждения, при грубите плоски шеги и празния словесен шум, които във Вавилон се наричат „светски“ разговори. От първата книга на Зороастър той беше научил, че честолюбието е балон, напълнен с вятър, и пробиеш ли балона, изскачат вихри. И главно Задиг не се хвалеше, че презира жените и ги покорява. Беше щедър и не се страхуваше да прави услуги на неблагодарници съгласно с великото поучение на Зороастър: „Когато ядеш, дай и на кучетата да ядат, дори и да те ухапят.“ Той беше толкова мъдър, колкото изобщо може да бъде мъдър един човек, защото се стремеше да живее с мъдреци. Изучил науките на древните халдейци, той познаваше физическите начала на природата такива, каквито те бяха известни тогава, и знаеше за метафизиката това, което се е знаело за нея във всички времена, сиреч доста малко. Въпреки новата философия на своето време той беше твърдо убеден, че годината се състои от триста шейсет и пет дни и четвърт и че слънцето е в центъра на света, и когато главните маги с обидно високомерие му казваха, че има вредни убеждения и че е враг на държавата, щом вярва, че слънцето се върти около себе си и годината има дванайсет месеца, той мълчеше без гняв и без презрение.

Читать дальше →