Гаргантюа и Пантагрюел

Начало книги

Пиршествените образи в романа на Рабле, т.е. образите на яденето, пиенето поглъщането, са непосредствено свързани с народно-празничните форми, които разгледахме в предишната, глава. Защото всичко това съвсем не е частно-битово ядене и пиене на отделни хора. Това е народно-празнично пиршествено ядене, като предел — всеобщ пир. Мощната тенденция към изобилие и общонародност е налице във всеки образ на яденето и пиенето у Рабле, тя определя, оформянето на тези образи, техния положителен хиперболизъм и тържествено-весел тон. Тази тенденция към изобилие и общонародност е сякаш мая, прибавена към всички образи на храната; с тази мая те се надигат, растат, бухват до излишък и прекомерност. Всички образи на храната у Рабле приличат на онези огромни колбаси и бели хлябове, които обикновено тържествено са носили при карнавалните шествия.

Пиршествените образи органично се съчетават с всички други народно-празнични образи. Пирът е задължителен момент при всяко народно-празнично веселие. Без него не минава и нито едно съществено смехово действо. Виждаме, че в дома на Дьо Баше набиват сплетниците през време на сватбения пир. Разкъсването на Отнесибой също става в момента, когато участниците в диаблерията са се събрали в кръчмичката, за да погуляят. Всичко това, разбира се, не е случайно.

Читать дальше →