Придворната дама

Начало книги

Гледката беше възхитителна. Буйният кестеняв кон препускаше, обязден от млад човек, който — ако можеше да се съди по дрехите и меча му — беше заможен благородник. Но страничният наблюдател оставаше озадачен от дългите тъмни коси на ездача, който при по-внимателно вглеждане се оказваше красива млада жена. Страните й бяха поруменели, а в очите й се виждаше същата жар като у жребеца и двамата изглеждаха в пълна хармония. Септемврийското утро беше прохладно, слънцето светеше ярко и ездачката се разсмя, когато подкара коня в галоп. Далеч назад една кола с два коня безуспешно се опитваше да я настигне.

Мадлен дьо Мондидие беше настояла да язди до Руан сама. Тя отиваше на гости при леля си, а багажът й пътуваше в колата, с която я следваше старият прислужник Пиер. Беше го изпратил баща й, Еркюл дьо Мондидие, след като разбра, че няма да разубеди единствената си дъщеря да язди. Еркюл за пореден път се прокле, че толкова угажда на желанията й още от дете, че дори я беше научил да се фехтова. Нищо чудно, че Мадлен се възприемаше като мъж.

Читать дальше →