Копелето

Начало книги

Скъпо мое момиченце, моя прелестна дъще с живия поглед и вечната усмивка, която пронизва човек право в сърцето, пиша ти, въпреки че си едва на седем месеца и ще минат много години, преди да можеш да прочетеш и разбереш писмото ми. Тайно се надявам, че дотогава то ще е станало излишно. Че най-после ще съм те открила и те държа в ръце, и гледам как растеш и се превръщаш в красива и силна жена, каквато съм сигурна, че ще бъдеш някой ден. Но все пак ти пиша — в случай че пленничеството ми се проточи и не се прибера скоро. Ще последват още писма. Защото аз съм твоята майка, Мадлен дьо Мондидие, и винаги ще те обичам. Дано писмата и любовта ми те намерят, където и да си.

Прескъпа Мари Беатрис, малка моя Снежинке, както те наричам на галено в мислите си, ти трябва да знаеш коя си. Трябва да знаеш коя е майка ти. Трябва да познаваш историята си. В първото си писмо ще съм кратка, защото възможностите ми са ограничени. В момента пътувам по море, пленница съм на един турски кораб и не съм сигурна накъде сме се отправили. Може би чак към Константинопол.

Читать дальше →