В градината на музите (Драска)

Начало книги

Фъртуната навън вееше, фучеше зловещо.

Сегиз-тогиз тя блъскаше стъклата и някои лъхове от студа, минали през отзевките на прозорците, правеха да клима пламъкът на ламбата със счупена в долната част стъклена тръба.

Младият поет, наметнат с античното си палто, на което зееха сърцераздирателни рани по лактите, пишеше усърдно под играещия пламък на ламбата. Често свиваше зиморливо рамена с бръчки по лицето, защото мразът в стаята му се усилваше от нов прилив хладина из отзевките.

Той свърши стихотворението си посред нощ и когато вдъхновението престана да го сгрява изкуствено, той усети тръпките си с всичката им прозаична неприятност.

Но той прочете творението си още дважд-трижд и остана доволен.

— Утре ще го пратя на Месечник — каза си той — и с радост ще бъде напечатано от редакцията… Шест месеца пиша стихове за това списание, ни едно не ми е върнато… Ама за какво работя? Разумява се, не за пари… Аз бих желал обаче да си купя едни нови панталони за Коледа… Заплатата чиновнишка ми стига толкова, колкото да не умра от глад тъй скоро… Тоя стар приятел — той погледна палтото си — тая зима няма да ме остави съвсем. Тоест, той ме е оставил, но аз не му давам оставката.

Читать дальше →