Червеният павилион

Начало книги

— Много съжалявам, благородни ми господине, но всички стаи са заети — каза дебелият управител на странноприемницата — Празникът на мъртвите1 е и по това време никога няма свободни места — обясни той с почти достоверно скръбно изражение.

Едрият брадат пътник, застанал пред гишето, носеше само проста кафява роба, по шапката му нямаше отличителни знаци за ранг, но властният израз подсказваше, че е важен чиновник — клиент, от когото винаги може да се поиска висока цена. Сянка на раздразнение премина по лицето на пътника с изсечените черти. Той избърса оросеното си с пот чело и се обърна към якия мъж, който го придружаваше.

— Бях забравил, че е Празникът на мъртвите! А жертвените олтари по целия път би трябвало да ми го припомнят. Вече в трета странноприемница не намираме места. По-добре да се откажем и да продължим към Цинхуа. За колко време, смяташ, ще можем да стигнем?

Спътникът му неуверено повдигна широките си рамене.

Читать дальше →