Роузана (Роман за едно престъпление)

Начало книги

Извадиха тялото на осми юли малко след три часа следобед. Беше сравнително запазено и вероятно не бе престояло във водата твърде дълго.

Намирането на трупа се дължеше на чиста случайност. Това, че всичко стана бързо, си беше късмет и щеше да е от полза на полицейското разследване.

Долу, при стълбищата на шлюза в гората на Бурен, има вълнолом, който предпазва от източните ветрове при излизане в морето. Когато тази пролет каналът бе отворен за трафика, притокът отново довлече тиня. Корабите трудно маневрираха и винтовете им вдигаха тлъсти дънни жълтосиви облаци кал. Явно нещо трябваше най-сетне да се направи, затова още през май дружеството, отговарящо за канала, поръча драга от Управлението по строителството на водните пътища. Документацията мина през редица немарливи чиновници и накрая попадна в Параходното дружество. То на свой ред реши, че работата трябва да бъде извършена от екскаваторна драга, каквито има Пътното управление, а то пък заяви, че за земекопните работи отговаря Параходното дружество. В безизходицата бе решено да се потърси някой, който да прехвърли делото в пристанищната управа в Норшьопинг. Оттам върнаха документацията на Параходното дружество, което я върна на Управлението по строителството на водните пътища. Там някой веднага вдигна телефона и набра номера на един инженер, който наистина разбираше от земекопни машини. Приятелите му го наричаха Калния мърльо. Например той знаеше, че само един от екскаваторите има нужните размери, за да мине през шлюзовете. Тази машина се наричаше Грайфер, но й викаха Прасето и точно тогава се намираше в рибарското пристанище в Граварне. Сутринта на пети юли корабът с това съоръжение швартова в Буренсхулт за радост на зяпащите го местни хлапета и един виетнамски турист.

Читать дальше →