Венецът

Начало книги

След като стопанинът на имението „Сюнбю“ Ивар Йеслинг-младши почина през 1306-а, голяма част от земите му наследила дъщеря му Рагнфрид и нейният съпруг Лавранс Бьоргюлфсьон. Преди двамата живееха в неговото имение „Скуг“ във Фоло близо до Осло, но сега се преместиха в имението „Йорун“, разположено по хълмовете на Сил.

Лавранс произхождаше от род, наричан по тукашните земи синовете на Лагмана1. Потомците на този род дошли от Швеция с онзи Лауренсиус, лагман на областта Йостьоталан, който отвлякъл от манастира във Врета сестрата на ярла2 на Белбу, госпожица Бенгта, и избягал с нея в Норвегия. Земевладелецът Лауренсиус станал приближен на крал Хокон-старши3 и се радвал на неговото благоразположение; кралят му подарил имението „Скуг“. Лауренсиус живял в Норвегия осем години, но после се споминал по време на една епидемия, а вдовицата му, дъщерята на Фолкунгите4, наричана в Норвегия кралската дъщеря, се прибрала в родината си и се помирила с враговете си. После се омъжила за заможен мъж в чужбина. Двамата с Лауренсиус нямали деца и — затова брат му Шетил наследил „Скуг“. Шетил се падал дядо на Лавранс Бьоргюлфсьон.

Читать дальше →