Кръстът

Начало книги

На втората година откакто Ерлен Никулаусьон и Кристин Лаврансдатер се преместиха да живеят в „Йорун“, стопанката пожела да прекара сама лятото в планинската им хижа.

Още през зимата започна да го обмисля. В областта Шене, където се намираше „Хюсабю“, имаше отколешен обичай стопанката да отсяда сама в планинската хижа, защото някога в района отвлекли момиченце и оттогава майка й искала да прекарва всяко лято в планината. Но в Шене традициите се различаваха доста от общоприетите норми и тамошните жители бяха свикнали чужденците да смятат обичаите им за странни.

В останалата част от Норвегия нравите не допускаха стопанките от големите имения да заминават сами за планинските си къщи. Кристин знаеше, че ако го направи, хората ще започнат да одумват семейството й.

Боже мой, нека говорят, и без това положително сплетничеха.

Аудюн Турбергсьон беше гол като пушка, когато се ожени за Ингебьорг Никулаусьон от „Лопт“. Работеше като иконом при епископа в Хамар. Господарят му замина да освещава новата църква на север и нещастието застигна Ингебьорг. Баща й, Никулаус Сигюршон, отначало прие новината много тежко и се закле в името Божие и във всичките си близки, че няма да се съгласи да даде дъщеря си на коняр. После обаче Ингебьорг роди близнаци и Никулаус, явно притеснен от многото грижи, които се налагаше да полага за потомството на дъщеря си, се съгласи да приеме Аудюн за зет, смееха се хората.

Читать дальше →