Сонечка. Бедни роднини

Начало книги

Още от малка, почти дете, Сонечка потъна в света на книгите. По-големият й брат Ефрем, домашен остроумец, постоянно повтаряше една и съща шега, остаряла още с раждането си.

— От много четене задникът й прилича на стол, а носът й виси като круша.

За съжаление шегата не беше много преувеличена: носът й наистина беше крушовидно разплут, а самата Сонечка, длъгнеста, широкоплещеста, с кльощави крака и увиснал сплескан задник, ловеше око само откъм бюст — имаше едри женски гърди, рано узрели и някак неуместно лепнати на това кощрамбесто тяло. Сонечка ходеше с раменете напред, прегърбена, носеше широки дрехи — притесняваше я тази ненужна надареност отпред, след като отзад беше дъска.

Състрадателната й по-голяма сестра, отдавна семейна, великодушно говореше за красотата на очите й. Но очите й бяха най-обикновени — малки, кафяви. Наистина имаше изключително гъсти мигли, натежали на подпухналия ръб на клепките в три редички, но те по никакъв начин не я правеха по-красива, дори по-скоро й пречеха, защото късогледата Сонечка от най-ранна възраст носеше очила…

Читать дальше →