Евгений Онегин (Роман в стихове)

Начало книги

Що мисли нашият поразник?

Къде да иде по-напред?

Но все едно. Ще смогне вред.

Наконтен, подир час, доволен,

нахлупил шапка боливар,

върви по някой булевард —

разхожда се сред свят охолен.

И скита се така, дорде

настъпи време да яде.

В шейна се качва той. Тъмнее.

Вик: „Варда, варда!“ И сега

като прашец снегът сребрее

по бобровата му яка.

Поема, към Talon, уверен,

че го очаква там Каверин;

той влиза. Тапата лети

и вино блеснало шурти.

Поднасят roast-beef кървав, пресен

и труфли както всеки път —

на френското меню цветът;

до страсбургски пастет чудесен

лимбурско сирене. Накрай

и ананас златист подай!

За още чаши пали жажда

горещият и тлъст котлет,

ала часовникът обажда,

че почва новият балет.

На сцената законодател,

непостоянен обожател

на театралните звезди

и свой в актьорските среди,

Онегин литва към театра,

де всеки волно, от душа

посреща с браво entre-chat,

освирква Федра, Клеопатра

или Моина там зове,

надвикал всички гласове.

Читать дальше →