Градът на прокълнатите

Начало книги

Бурята фучеше през заледените скални пукнатини. Понякога воят наподобяваше стотици едновременно свистящи във въздуха мечове. После отново се чуваше като жален вик на умиращо елуу.

Ниско и сиво, небето се беше надвесило над върховете на насечената от пропасти ледена планина. Сякаш беше от нечист калай.

Малкият вход на пещерата в планинския склон над ледника почти не се забелязваше от отсрещния хребет. Тесен и по-нисък от човешки бой, той се открояваше на височина половин хвърлей камък в заледената скала.

На две-три крачки от входа на пещерата беше приклекнала една загърната в опърпана кафява кожа фигура. Балоор, Говорещият с боговете.

Като в транс извиваше горната част на тялото си. Наушниците на кожената му качулка се потриваха от раменете му. Напрегнатата съсредоточеност придаваше на кокалестото му, набраздено от хиляди бръчки лице вид на маска. Очите му бяха полузатворени. Тесните, безкръвни устни се движеха почти безмълвно. Само понякога от гърлото му излизаше пресипнало мърморене.

Читать дальше →