Виж Рим и умри

Начало книги

Нощта беше студена като смъртта и пълна с призраци.

В края на деня гората наоколо сякаш беше потънала в някакво черно море, всред което гореше малък огън, изгубен като самотен остров. На брега му от бакърена светлина — две фигури, подобни на корабокрушенци, плътно една до друга и неподвижни като мъртъвци. Ала не бяха нито мъртви, нито спяха. Защото през тази нощ не можеха да мислят за сън. Вместо това дебнеха зорко, почти напрегнато в мрака и мълчаливо се ослушваха за шумовете, които изпълзяваха изпод мантията на нощта.

Ларн обхвана по-силно в обятията си тесните рамене на Ноона. Тя трепереше и той знаеше, че това не се дължи единствено на студа.

Притиснал момичето плътно до себе си, предпазливо се премести по-близо до огъня. Но пламъците, изглежда, почти не излъчваха топлина. Сякаш тази странна нощ щеше да погълне и горещината.

— Вятърът — прошепна младият мъж успокоително в косите на спътницата си, — това е само вятърът.

Читать дальше →