Sanctus

Начало книги

Главата му се блъсна в каменния под и ослепителен проблясък изпълни черепа му. Обгърна го мрак.

Смътно долови как тежката врата се затваря с трясък, след което я залостиха с дебела греда, прокарана през железни скоби.

Остана да лежи, където бе паднал. Вслушваше се в собствения си пулс и печалния вой на вятъра, долитащ през тесния прозорец - гадеше му се и му се виеше свят, но нямаше опасност да изгуби съзнание - пронизващият студ щеше да се погрижи за това. Беше неподвижен и древен студ, неизменен и суров като камъка, в който бе издълбана килията. Притискаше го и го обгръщаше като саван, замразяваше сълзите по бузите и брадата му, изстудяваше кръвта, която се процеждаше от пресните рани - беше си ги нанесъл сам по голото си от кръста нагоре тяло по време на церемонията. В ума му се блъскаха картини на отвратителните сцени и ужасната тайна, на които току-що бе станал свидетел.

Това бе кулминацията на търсенето, продължило през целия му съзнателен живот. Краят на пътя, който се беше надявал, че ще го отведе до някакво свещено древно познание, до божествено просветление, което ще го приближи до Бог. И ето че най-сетне се бе сдобил с познанието, но не откри никаква божественост, а само невъобразима горест.

Читать дальше →