Трофеят на Марош

Начало книги

Вече втори ден главният лесничей Мико не го свърташе из лесничейството. Работата му в канцеларията не спореше и той прехвърляше листата от едната купчина на другата. Когато жена му го извика за обяд, Мико грубо отвърна, че не е гладен. Поседя малко, после внезапно стана, преметна през рамо ярешкото си кожухче и измърмори през зъби на практиканта, че отива да види работниците в долината.

— Какво ли се е вкиснал такъв? — помисли си момъкът, сви рамене, погледна часовника си и отново се залови за работа. Трябва да довърши отчета за извозените трупи, а с Ян се бяха уговорили да се видят в три и той всеки момент трябваше да се появи. Искаха да се поразходят и да чуят рева на елените.

Главният лесничей се изкачваше по горския път, час по час спираше, а когато стигна до мостчето над ручея, който идеше от страничната долина и се вливаше в големия поток, изви към склада със спуснати трупи. Седна на един дебел дънер, облегна гърба си върху друг и разсеяно се загледа към насрещните сечища.

Читать дальше →