Пътят към София

Начало книги

- Не, не вярвам на вашата карта, генерале!

- Защо, госпожо Джаксън?

- И питате защо... Тогава войната или е прекалено далеч... Или изобщо това не е никаква война! Все същите обози... Може би тия коли с покъщнина и дечурлига?.. У нас, в Джорджия, такива преселения ще видите при всяка суша...

- Но, скъпа Маргарет... Ние наближаваме София! Фронтът наистина е далеч!

- Не, не трябваше да ви слушам! По-добре да бях останала в Константинопол! - каза ядосано Маргарет Джаксън, ала си спомни, че сама се бе решила на това пътуване, вроденото й чувство за самостоятелност я накара да се поправи, тя вдигна очи към оня, с когото говореше, и се усмихна примирително. - Боя се, че за такава кореспонденция не бих получила и пет долара! - обясни тя шеговито.

Събеседникът й, Валентин Бейкър, русобрад генерал, още твърде млад за високия инструкторски пост, който заемаше в турската армия, посрещна с любезно участие нейните думи. Лицето му, хлътнало, с дълъг кокалест нос, изглеждаше продълговато; тая издълженост се подсилваше от острата руса брадичка, която закриваше белег, останал му за спомен от Нагпур, дето преди години Бейкър също бе воювал за британската корона. Без да бърза, той кимна на мисис Джаксън в знак, че я разбира, и приближи още повече коня си отстрани до файтона.

Читать дальше →