Убийството на 83-та улица

Начало книги

Това се случва един-два пъти седмично. Двамата с Лили Роуън се връщаме от концерт, гости или хокеен мач, излизаме от асансьора и тръгваме към вратата на нейния апартамент на последния етаж в сградата на Шейсет и трета улица между Медисън и Парк Авеню. Там възниква въпросът с ключа. Всеки от двама ни се пита дали не трябва да се дръпне и да остави другия да отключи. Никога не сме обсъждали това и винаги става едно и също нещо. Щом излезем от асансьора, тя изважда ключа си и ми хвърля усмивка, която означава: „Да, и ти имаш ключ, но това е моята врата“, а аз се усмихвам в отговор и влизам след нея. Разбрали сме се, че моят ключ е за ситуации, които възникват рядко.

Този четвъртък през август се връщахме от бейзболен мач — прекарахме следобеда на Шей Стейдиъм да гледаме как „Мете“ разгромяват „Джайънтс“. Така и стана — „Мете“ спечелиха с 8 на 3. Когато Лили отключи вратата, беше едва пет и двайсет. Влязохме, тя извика на Мими, прислужницата, че вече си е вкъщи и отиде в банята, а аз прекосих кашанския килим с размери шест на десет метра към барчето в ъгъла на хола, за да взема джин, лед, тоник и чаши. Когато излязох на терасата с подноса, тя вече седеше на масичката под навеса и разглеждаше таблицата с резултатите от мача.

Читать дальше →