Червената кутия

Начало книги

Улф разтвори широко очи, като се обърна към своя посетител. При него това бе признак или на безразличие, или на раздразнение. В случая несъмнено ставаше въпрос за раздразнение.

— Повтарям ви, господин Фрост, че това е излишно — отсече той. — Никога не излизам от тук по работа. Ничия упоритост не е надделяла над това мое правило. Казах ви го още преди пет дни. Приятен ден, господине.

Лъвлин Фрост премига, но сякаш не го чу. Напротив, намести се по-удобно във фотьойла.

— Зная — каза той, като клатеше търпеливо глава. — Опитах се да ви полаская, господин Улф, защото не виждах друг начин да ви заинтригувам. Напразни усилия. Абсолютно наложително е да отидете там. Поне един път можете да забравите колко сте оригинален. Всяко правило си има изключение: малкият недостатък, който прекъсва монотонността на идеалното; лекото заекване, което подчертава красноречието. А освен това мястото е само през двайсетина къщи оттук, на Петдесет и втора улица. С такси ще стигнем за няколко минути.

Читать дальше →