Турски сладкиш

Начало книги

Цялата работа стана заради Дъръм, макар че в онзи момент и той бе изплашен като всички нас. Всички се струпахме на кърмата, забили погледи в оная призрачна мъгла и слушахме тътена на сърцата си, слушахме мощния звук, който громолеше и се носеше над невидимите водни простори. Тъй бе и ужасът ни обзе още преди да започнат писъците.

Бяхме хвърлили котва край Додеканезите додето се вдигне мъглата. Само по себе си това бе необичайно, но пък какво ли нормално имаше в цялото плаване? Вярвахме на капитана — упорит и корав ветеран, който можеше да обиколи света с две трески и парцалче, или да гребе оттук до луната. Бихме го последвали навсякъде; и ако той бе решил да подкара „Ракита“ с пълен напред, никой нямаше да промърмори. Но онази мъгла беше… различна… Както и да е, хвърлихме котва и зачакахме.

Нямаше много работа. Един наблюдател на носа, по един откъм двата борда и един огняр долу да поддържа парата. Останалите стояхме на палубата. Беше прекалено тихо и прекалено горещо за сън. Дори и с товара петрол от Констанца „Ракита“ се тресеше в движение като допотопна бричка, затова сега тишината ни плашеше. Обикаляхме насам-натам и разговаряхме тихо — типично моряшко безделие. С една дребна разлика — всички бяхме безплътни гласове. Не знаех кой е човекът край перилата до мен, виждах само, че е едър и дишането разклаща мъглата около главата му, тъй че неясната светлина откъм котвения фенер примигва.

Читать дальше →