Кожна болест

Начало книги

По принцип не съм придирчив. Рядко се смущавам от наличието на малко боклук из моя апартамент от две стаички и половина в Уест енд. Каквото не е чак толкова едро, че да се изнесе в коридора, мога да го подритвам насам-натам, додето изчезне. Но днес беше различно. Идваше Майра и не можех да й покажа квартирата в това състояние.

Не че щеше да й направи кой знае какво впечатление. Вече ме знаеше що за стока съм. Но един определен боклук можеше малко да я… разтревожи.

След като пометох, взех да тършувам из ъглите. Не исках случаен полъх да изнесе насред стаята нещо пърхащо и необяснимо — не и в нейно присъствие. Мислейки за Майра, едва не се изкуших да оставя едно от нещата точно тъй че да го види. Обикновено бе толкова невъзмутима… сигурно щеше да е много забавно като изпадне в истерия.

Прогоних просташката мисъл. Майра винаги се държеше съвсем прилично с мен. Малко се дразнех, че я харесвам толкова много, без да е от моя тип. Пропълзях под леглото и открих чехлите. Краката ми още бяха в тях. Сложих единия върху лавицата над камината и минах в съседната стая, където можех да седна и да измъкна крака от другия чехъл. Ненормален чифт чехли бяха — левият много по-голям от десния. Изругах и задърпах десния крак. Той се измъкна с тихо шумолене; смачках го на топка и го метнах в кошчето. Да видим сега… а, да, една ръка още висеше, вкопчена в чекмедже на бюрото. Отидох да я смъкна. Дявол да го вземе, защо Майра не прати телеграма, а позвъни чак след пристигането? Сега нямаше как да я отпратя. Просто щеше да нахълта както винаги. А пък си имах толкова грижи…

Читать дальше →