Ловци на момичета

Начало книги

Намериха ме в канавката. Нощта бе единственото, което ми беше останало, а и тя вече преваляше. Чух как колата спря, как вратите се отвориха и затвориха и после гласовете на двамата, които си говореха. Чифт ръце ме изправиха и ме задържаха в това положение.

— Пиян е — каза ченгето.

Другият ме извъртя към светлината.

— Не смърди. А и тази цепка на главата му не е от падане.

— Ограбен и пребит?

— Вероятно.

Въобще не ми пукаше как щяха да го нарекат. И без друго и двамата не бяха прави. Бях пиян преди два часа. Сега не съм. Преди два часа бях ревящ лъв. После бутилката заплува из стаята. И сега вече нямаше лъв. Беше свършен.

В този момент не бях абсолютно нищо. В мен беше останало единствено чувството, което вероятно изпитва кораб, който след като е торпилиран, потъва и се удря в дъното.

Една ръка ме хвана за брадата и бутна главата ми назад.

— А, това приятелче е скитник. Някой малко го е пооблъскал.

Читать дальше →