Бърз е моят револвер

Начало книги

Случвало ли ти се е някоя вечер, докато удобно си се свил в креслото около камината, да се замислиш какво става навън? Сигурно не. Взимаш си книга и четеш за събития и факти, странно възбуден от истории, които никога не са се случвали. Четеш ги сега и си готов да се вживееш в нечии чужди преживявания. Забавно, нали? Четеш за живота отвън и си мислиш какво ли щеше да стане, ако ти се беше случило на теб, или пък колко би желал най-малкото да бъдеш свидетел на тези събития. Дори древните римляни са го правели, подслаждайки живота си със силни усещания. Те са се опиянявали от кръвта и насилието в Колизеума, наблюдавали са как дивите зверове разкъсват човешка плът, виели са от възторг и се тупали щастливо по гърба, когато смъртоносните нокти на звяра се забивали в тялото на роба, посрещайки с френетични възгласи извършеното убийство… О, чудесно е да наблюдаваш. Живот, гледан през ключалка. Но дните си минават, с теб не става нищо необикновено и стигаш до извода, че всичко е само на книга — в живота такива неща не стават. Но все пак четенето си струва труда. Следващата вечер взимаш нова книга, забравяйки за предишната, и преживяваш нещо ново във въображението си.

Читать дальше →