Трагедии

Начало книги

Атическата трагедия произлиза от култа на бог Дионис. Тя е творческо превъплъщение, или канализиран развой на примитивни култови действия и инсценировки.

Главни стъпала в този развой бележат Теспид (VI в. пр.н.е.), Есхил (VI–V в. пр.н.е.), Софокъл (V в. пр.н.е.), Еврипид (V в. пр.н.е.). Първият, както свидетелства самата древност, изобретява трагедията. У втория тя приема онзи облик, който съдържа най-съществените й черти на нов литературен вид. Третият я довежда до всеобщо признат разцвет. Четвъртият я сближава с материалистически, религиозно-скептически и безбожнически идеи.

Що значи „канализиран развой“? Кой канализира развоя на атическата драма?

Безспорно — атическата държава, която вярно оценява възможността да създаде ефикасно средство за идейно въздействие. Но в това начинание имат дял също знайни и незнайни творчески индивидуалности. Чрез идеи и особено чрез творчески хрумвания в областта на новия жанр те са улеснявали държавните фактори.

Читать дальше →