Прикованият Прометей

Начало книги

Да, всеки носи тежки задължения.

Едничък е свободен Зевс, властителят.

ХЕФЕСТ

Разбрах това и нямам възражения.

ВЛАСТ

Тогава бързо му сложи оковите —

баща ти да не види, че бездействуваш.

ХЕФЕСТ

Това са железата за ръцете му.

ВЛАСТ

Сложи ги на ръцете му и здраво бий

със млата! Прикови го върху зъбера!

ХЕФЕСТ

Готово е, безукорно е сторено,

ВЛАСТ

По-силно бий, недей отпуща никъде!

Той знае път и в безизходни трудности!

ХЕФЕСТ

Навеки е пригвоздена ръката му.

ВЛАСТ

Тъй! Прикови и другата — да види той.

мъдрецът, че пред Зевс е слаб и немощен!

ХЕФЕСТ

Със право би ме укорил единствен той.

ВЛАСТ

Забий сега стоманен клин със остър зъб

и пронижи от край до край гърдите му!

ХЕФЕСТ

Ах, Прометее! Плача над бедите ти!

ВЛАСТ

Пак жалиш, пак оплакваш неприятеля

на Зевс! Да не заплачеш и за себе си!

ХЕФЕСТ

Ти виждаш, всичко туй не е за гледане!

ВЛАСТ

Да, виждам, виждам, той получи своето!

Сега с верига окови ребрата му!

ХЕФЕСТ

Да, зная сам! Не заповядвай толкова!

Читать дальше →