Война в небесата

Начало книги

Нищо хубаво няма в това, седемдесет и два часа да тънеш в трупове. Пробвай да не забелязваш смрадта. Да не усещаш докосването на лепкава, гнила плът. Да пренебрегнеш ларвите — излюпват се и плъпват навсякъде, а червеите си намират път да се пъхнат под инерционната ти броня. Пробвай да се направиш, че студът не се прокрадва все по-навътре в теб. Или че труповете, сред които лежиш, не пошавват постмортем. Три дни помпане със стимуланти, три дни безсъние — пробвай да не се разхилиш.

— И по-зле можеше да е. Примерно, да вали.

Пробвай да пренебрегнеш обажданията на Мадж, нарушил мълчанието по тактическия канал, за да ти обърне внимание на дъжда, който се лее съвсем наистина. Под пороя затъвахме все по-дълбоко в кал, плът и телесни чаркове. Мадж се обади само защото знаеше, че като нищо ще ни прихванат заради него. Дразнещ, както винаги. Колко непрофесионално. Ухилих се, като ми щукна и аз да съм непрофесионален, и едва потиснах порива да се разсмея.

Читать дальше →